Отвлечена девойка от с.Сопица превърната в робиня доживява дните си в Алжир

Историята на Безценка Михалкова започва преди около 65 г. Тогава 15-годишното момиче живеело в бедно семейство в брезнишкото с. Сопица. Родителите пратили Безценка да слугува в дома на богати роднини в София на ул. "Пиротска". Девойката била много красива, вечно усмихната и дружелюбна. Бързо станала любимка в новата къща и стопаните я обикнали, разказва племенницата й Христина Найденова (60 г.).

Животът върви добре за 15-годишното момиче, докато един ден излиза по обяд навън да гледа трамваите и повече никога не се връща.

Драмата се разиграла в една от малките улички, пресичащи "Пиротска". Снахата на софийското семейство, където работи Безценка, я видяла през балкона да говори с двама мъже. Те дълго я уговаряли, след което единият я грабнал,


запушил устата й с ръка и я замъкнал


до спряна в пряката кола, която бързо потеглила.

Няколко дни продължило издирването на похитителите - двама братя от с. Сопица - Страта и Джока. След задържането им те признали, че са подмамили момичето, лъжейки, че майка му идва от село да я види, но след като Безценка не им повярвала, я натикали насила в колата. Държали я почти седмица в мазе в София.

По време на шумния съдебен процес в столицата двамата не разкрили къде се намира Безценка. Казвали само, че я продали на мургав търговец, говорещ развален български. Чули, че той споменава Палестина.

Полицията установила, че Безценка е прекарана с още една наша девойка през границата в Турция. От там дирите се губят.


Братята от Сопица били осъдени на по 8 г.


затвор, плащат и 8 хил. обезщетение на осиротялото семейство.

Мъката погубила бащата на Безценка Йосе. Той заболял тежко и умрял. Скоро в гроба го последвала и втората му дъщеря Розина. Майката Анисия Михалкова намерила сили да отгледа единственото си внуче Христина.

Баба постоянно плачеше, разказва Христина. Комшиите й повтаряха, че тази постоянна мъка ще повлияе на психиката ми. Аз обаче свикнах, но радост в дома ни никога не е имало, спомня си жената.

Първите вести от отвлечената българка донесъл моряк, пътувал до Алжир преди около 10-ина години. Анани Кръстев е от с. Сопица, но се оженил във Варна и започнал работа по търговските кораби. При престой на екипажа в гр. Алжир той и колегите му се отбили в ресторантче на пристанището. Когато заговорили, седналата наблизо бяла жена, забулена и обута в шалвари,


чула българската реч и скочила


Водела със себе си мургаво момче. Тайничко се приближила и ги попитала откъде са. Когато разбрала, че Анани е от Сопица, познала в него своя съселянин, който помнела като дете, и припаднала. На следващия ден отново причакала българите и пак ги заговорила. Обяснила, че е продадена на богат алжирски търговец, който държи ресторанта. Той я направил своя жена и тя му родила 2-ма сина. Помолила се на моряците да я вземат със себе си на кораб. Дори си уговорили среща на тайно място на пристанището. Мъжът ми е добър, ще ме пусне, казала Безценка. На срещата обаче не дошла. Екипажът я чакал няколко часа, но напразно. Анани разказал историята по-късно на брат си Митко в Сопица. Той от своя страна предал вестите на племенницата Христина. Тя веднага потърсила помощ от външно министерство. Там направили справка и й съобщили, че наистина в гр. Алжир живее жена с българско име, но нищо повече не могат да направят по случая.

Оттогава Христина постоянно търси вести от корабите, пътуващи до Алжир. Последната разказана й история е отпреди година, когато моряци разговаряли с възрастна бяла жена на пристанището. Тя сама ги спряла и поискала да съобщят на роднините й, че е жива.


Разплакала се, докато им разказвала за живота си


Вече била вдовица и много й се искало да зърне отново родната си къща, преди да я застигне смъртта. Казала, че едното от децата й е бяло.