Към края на 14-ти век Сопица е била на двата бряга на река Конска , която е водосборна на повече от половината рекички на Граово . Река Конска е приток на р.Струма . Турците вече са покорили повечето българските земи . Турски отряд се насочва към Белград , като целта им е била Виена . Турският набег е спрян през 1690 г. Последвал жесток терор на вече покорените земи и народи . Зачестили нападенията над българските селища от башибозуци,черкези и кърджалий . Българите отговорили с хайдути в планините . Така един ден турски отряд се отзовал покрай селото , първенците на Сопица следели всичко с тревога от приближаващите турци , които след себе си водели анадолски заселници . Една вечер двама турци дошли на "оглед" в Сопица . Насочили се към къщата на първенеца Славен , която била на левия бряг на реката . Неканените "гости" , му дали да разбере , че къщата му ще бъде тяхна . Дали му срок до сутринта да се изнесе ведно с челядта си . Славен обаче не си глътнал езика от уплаха , посрещнал турците с торба ситен пясък , примесен със счукан лют пипер . Той им хвърлил пясъка в очите иги заслепил и без да губи време грабнал секирата и ги убил . Заровил ги в една яма . Тревогата му останала , той събрал мъжете и решили да бягат . На два километра право на север е оградената от всякъде с високи хълмове , малка котловина , обрасла с диви сливи , върби , брестове и търнаци . Път до там нямало , това им е добре дошло . В землянки и колиби се укрили от турците . Преди да тръгнат запалили старите си къщи до р.Конска , а мястото нарекли Селище . Местността и сега се нарича така . Хората от десния бряг вместо да тръгнат с основната група , решили и тръгнали на запад в покрайните на Църна гора и нарекли селото си Селищен дол . То и сега носи това име . Друга легенда за това как се бранило селото от турските набези е за първенеца Чопарил , но вече на мястото на днешното село Сопица . В онова време турците нападали и отвличали момчета за еничари и момичета за робини . Хората от Сопица единствено с тояги /сопи/ , се отбранявали от набезите . От използването на "сопите" , идва и легендата за произхода на името на селото . Чопарил , имал осем деца - пет момчета и три момичета . Турците успяват да отмъкнат две момчета , най-малките и най-голямата дъщеря . Чопарил от мъка събрал здрави и силни мъже от селото в една дружина да бранят селото . Той разположил хората от двете страни на пътя /до селото се стигало само по един път/ . Турците навлизали в дефилето , хората на Чопарил ги нападали свирепо въоръжени единствено със сопи . Така селото се прочуло и турците и кърджалийте започнали да отбягват да нападат с.Сопица . От Чопарил произлиза Чопариловия род . Друга легенда гласи , че по турско време брезнишкият валия събирал данък /десятък/ и /беглик/ от стопаните и овчарите . Валията владеел планината Църна гора . За да си осигури по големи доходи , валията разпратил слушатели по всички села . В определен ден и час те трябвало да чуят бумтежа на голям тъпан от връх "Китка" . Хората от селото убили /турчина - слушател/ , друга версия гласи , че са го напоили , и се направили , че не са чули тъпана и така били освободени от данъци . Тъй като планината е богата на пасища и гори , в днешно време всички други села , които плащали данъци на валията сега притежават част от Църна гора , само с. Сопица няма . Хората от селото разказват и за съселянина си Яне , които трябвало да закара житото си на бирника в местността "Брайкьов дол , но преди това го нагостил с баница и печена кокошка и го напоил с домашна ракия . Голяма част от житото селянинът скривал , под овършаната слама . Яне заеквал доста смешно и когато трябвало да закара житото той подвикнал на пасящите наблизо биволи: - Ви-ви-ви-ви-доо , Ле-ле-ле-ле-ноо , а-а-а-а-иде , ко-ко-ко-ош . Умните и послушни биволи разбрали какво им казва Яне и сами се впрегнали в ярема . Пияният турчин ахнал от почуда . - Вай , вай , машала . Аферим , чоджум . Аллах да те поживи . Прощавам десятъка на селото . От това време е и легендата за местността "Чифлик" , там имало бунар в него бирник скрил гърне с злато и грошове от събраните берии и го затрупал . После бирникът изчезнал . Един ден дядо Димитър от Сопица орал с биволите , но те го ядосали и той забил по на дълбоко ралото . С палешника изровил гърнето . Жълтиците скрил , но ненадеино починал и не се разбрало къде е скрил жълтиците . Много хора от Поповата махала са преровили двора му , но не са открили нищо . Има една също запомняща се легенда за Тодор Деянов : По време на войната малка френска част съставена от сенегалци минавала през Сопица и започнали да плячкосват и да гонят гъски и кокошки . Хората бранели животните , но двама все пак хванали няколко гъски , стреляли и убили Йордан циганина , ослепили Милан /Мика/Неделков и ранили Варадин Кузманов , баща на Делчо . Разгневеният Тодор Деянов развъртял сопата и проснал единият на земята , но другият свалил и него на земята и посегнал да му реже главата . Съпругата на Делчо в това време наливала вода в стомни , грабнала една сопа , ударила го по главата и така спасила мъжа си .
Няма коментари:
Публикуване на коментар