Снимки от сурва

Отвлечена девойка от с.Сопица превърната в робиня доживява дните си в Алжир

Историята на Безценка Михалкова започва преди около 65 г. Тогава 15-годишното момиче живеело в бедно семейство в брезнишкото с. Сопица. Родителите пратили Безценка да слугува в дома на богати роднини в София на ул. "Пиротска". Девойката била много красива, вечно усмихната и дружелюбна. Бързо станала любимка в новата къща и стопаните я обикнали, разказва племенницата й Христина Найденова (60 г.).

Животът върви добре за 15-годишното момиче, докато един ден излиза по обяд навън да гледа трамваите и повече никога не се връща.

Драмата се разиграла в една от малките улички, пресичащи "Пиротска". Снахата на софийското семейство, където работи Безценка, я видяла през балкона да говори с двама мъже. Те дълго я уговаряли, след което единият я грабнал,


запушил устата й с ръка и я замъкнал


до спряна в пряката кола, която бързо потеглила.

Няколко дни продължило издирването на похитителите - двама братя от с. Сопица - Страта и Джока. След задържането им те признали, че са подмамили момичето, лъжейки, че майка му идва от село да я види, но след като Безценка не им повярвала, я натикали насила в колата. Държали я почти седмица в мазе в София.

По време на шумния съдебен процес в столицата двамата не разкрили къде се намира Безценка. Казвали само, че я продали на мургав търговец, говорещ развален български. Чули, че той споменава Палестина.

Полицията установила, че Безценка е прекарана с още една наша девойка през границата в Турция. От там дирите се губят.


Братята от Сопица били осъдени на по 8 г.


затвор, плащат и 8 хил. обезщетение на осиротялото семейство.

Мъката погубила бащата на Безценка Йосе. Той заболял тежко и умрял. Скоро в гроба го последвала и втората му дъщеря Розина. Майката Анисия Михалкова намерила сили да отгледа единственото си внуче Христина.

Баба постоянно плачеше, разказва Христина. Комшиите й повтаряха, че тази постоянна мъка ще повлияе на психиката ми. Аз обаче свикнах, но радост в дома ни никога не е имало, спомня си жената.

Първите вести от отвлечената българка донесъл моряк, пътувал до Алжир преди около 10-ина години. Анани Кръстев е от с. Сопица, но се оженил във Варна и започнал работа по търговските кораби. При престой на екипажа в гр. Алжир той и колегите му се отбили в ресторантче на пристанището. Когато заговорили, седналата наблизо бяла жена, забулена и обута в шалвари,


чула българската реч и скочила


Водела със себе си мургаво момче. Тайничко се приближила и ги попитала откъде са. Когато разбрала, че Анани е от Сопица, познала в него своя съселянин, който помнела като дете, и припаднала. На следващия ден отново причакала българите и пак ги заговорила. Обяснила, че е продадена на богат алжирски търговец, който държи ресторанта. Той я направил своя жена и тя му родила 2-ма сина. Помолила се на моряците да я вземат със себе си на кораб. Дори си уговорили среща на тайно място на пристанището. Мъжът ми е добър, ще ме пусне, казала Безценка. На срещата обаче не дошла. Екипажът я чакал няколко часа, но напразно. Анани разказал историята по-късно на брат си Митко в Сопица. Той от своя страна предал вестите на племенницата Христина. Тя веднага потърсила помощ от външно министерство. Там направили справка и й съобщили, че наистина в гр. Алжир живее жена с българско име, но нищо повече не могат да направят по случая.

Оттогава Христина постоянно търси вести от корабите, пътуващи до Алжир. Последната разказана й история е отпреди година, когато моряци разговаряли с възрастна бяла жена на пристанището. Тя сама ги спряла и поискала да съобщят на роднините й, че е жива.


Разплакала се, докато им разказвала за живота си


Вече била вдовица и много й се искало да зърне отново родната си къща, преди да я застигне смъртта. Казала, че едното от децата й е бяло.

Митове и легенди за селото

Към края на 14-ти век Сопица е била на двата бряга на река Конска , която е водосборна на повече от половината рекички на Граово . Река Конска е приток на р.Струма . Турците вече са покорили повечето българските земи . Турски отряд се насочва към Белград , като целта им е била Виена . Турският набег е спрян през 1690 г. Последвал жесток терор на вече покорените земи и народи . Зачестили нападенията над българските селища от башибозуци,черкези и кърджалий . Българите отговорили с хайдути в планините . Така един ден турски отряд се отзовал покрай селото , първенците на Сопица следели всичко с тревога от приближаващите турци , които след себе си водели анадолски заселници . Една вечер двама турци дошли на "оглед" в Сопица . Насочили се към къщата на първенеца Славен , която била на левия бряг на реката . Неканените "гости" , му дали да разбере , че къщата му ще бъде тяхна . Дали му срок до сутринта да се изнесе ведно с челядта си . Славен обаче не си глътнал езика от уплаха , посрещнал турците с торба ситен пясък , примесен със счукан лют пипер . Той им хвърлил пясъка в очите иги заслепил и без да губи време грабнал секирата и ги убил . Заровил ги в една яма . Тревогата му останала , той събрал мъжете и решили да бягат . На два километра право на север е оградената от всякъде с високи хълмове , малка котловина , обрасла с диви сливи , върби , брестове и търнаци . Път до там нямало , това им е добре дошло . В землянки и колиби се укрили от турците . Преди да тръгнат запалили старите си къщи до р.Конска , а мястото нарекли Селище . Местността и сега се нарича така . Хората от десния бряг вместо да тръгнат с основната група , решили и тръгнали на запад в покрайните на Църна гора и нарекли селото си Селищен дол . То и сега носи това име . Друга легенда за това как се бранило селото от турските набези е за първенеца Чопарил , но вече на мястото на днешното село Сопица . В онова време турците нападали и отвличали момчета за еничари и момичета за робини . Хората от Сопица единствено с тояги /сопи/ , се отбранявали от набезите . От използването на "сопите" , идва и легендата за произхода на името на селото . Чопарил , имал осем деца - пет момчета и три момичета . Турците успяват да отмъкнат две момчета , най-малките и най-голямата дъщеря . Чопарил от мъка събрал здрави и силни мъже от селото в една дружина да бранят селото . Той разположил хората от двете страни на пътя /до селото се стигало само по един път/ . Турците навлизали в дефилето , хората на Чопарил ги нападали свирепо въоръжени единствено със сопи . Така селото се прочуло и турците и кърджалийте започнали да отбягват да нападат с.Сопица . От Чопарил произлиза Чопариловия род . Друга легенда гласи , че по турско време брезнишкият валия събирал данък /десятък/ и /беглик/ от стопаните и овчарите . Валията владеел планината Църна гора . За да си осигури по големи доходи , валията разпратил слушатели по всички села . В определен ден и час те трябвало да чуят бумтежа на голям тъпан от връх "Китка" . Хората от селото убили /турчина - слушател/ , друга версия гласи , че са го напоили , и се направили , че не са чули тъпана и така били освободени от данъци . Тъй като планината е богата на пасища и гори , в днешно време всички други села , които плащали данъци на валията сега притежават част от Църна гора , само с. Сопица няма . Хората от селото разказват и за съселянина си Яне , които трябвало да закара житото си на бирника в местността "Брайкьов дол , но преди това го нагостил с баница и печена кокошка и го напоил с домашна ракия . Голяма част от житото селянинът скривал , под овършаната слама . Яне заеквал доста смешно и когато трябвало да закара житото той подвикнал на пасящите наблизо биволи: - Ви-ви-ви-ви-доо , Ле-ле-ле-ле-ноо , а-а-а-а-иде , ко-ко-ко-ош . Умните и послушни биволи разбрали какво им казва Яне и сами се впрегнали в ярема . Пияният турчин ахнал от почуда . - Вай , вай , машала . Аферим , чоджум . Аллах да те поживи . Прощавам десятъка на селото . От това време е и легендата за местността "Чифлик" , там имало бунар в него бирник скрил гърне с злато и грошове от събраните берии и го затрупал . После бирникът изчезнал . Един ден дядо Димитър от Сопица орал с биволите , но те го ядосали и той забил по на дълбоко ралото . С палешника изровил гърнето . Жълтиците скрил , но ненадеино починал и не се разбрало къде е скрил жълтиците . Много хора от Поповата махала са преровили двора му , но не са открили нищо . Има една също запомняща се легенда за Тодор Деянов : По време на войната малка френска част съставена от сенегалци минавала през Сопица и започнали да плячкосват и да гонят гъски и кокошки . Хората бранели животните , но двама все пак хванали няколко гъски , стреляли и убили Йордан циганина , ослепили Милан /Мика/Неделков и ранили Варадин Кузманов , баща на Делчо . Разгневеният Тодор Деянов развъртял сопата и проснал единият на земята , но другият свалил и него на земята и посегнал да му реже главата . Съпругата на Делчо в това време наливала вода в стомни , грабнала една сопа , ударила го по главата и така спасила мъжа си .

Част от културните забележителности на с.Сопица

Едно от културните забележителности на с.Сопица е църквата "Свети Георги" , тя се намира в североизточната част на селото , на една от най-високите части . Тя е стара средновековна сграда , която най-вероятно е строена в 1810 г. . Църквата е малка еднокорабна с вход от запад и от юг . Изградена е от ломен камък с хоросанова спойка . Тя спада към едноапсидните църкви от късното средновековие характерни за Горнострумския район и Знеполе . През 1804 г. когато идва Кара Фейз в Брезнишко и разтурва всички църкви , най-вероятно разваля и църквата в с.Сопица , но през 1810 г. е вдигната наново . В двора на църквата се намира кръст наподобяващ бременна жена , той е намерен на най-високото място в селото "Големи глог" . Смята се , че кръста е на "Ордена на Тамплиерите" , но се оказва че всъщност формата на кръста е характерна за нашия край . Кръстът е оброчен и и на него се изнася курбан на "Свети Георги" и също по предание , / че които го докосне и силно вярва получава изцеление на мъката или болестта си/, не се знае кога и защо е бил побит там . Кръста е бил на два метра под земята , но при случайни разкопки е намерен и пренесен на ръце от жителите на селото в двора на църквата . Там е побит на средата на двора . Около него се намират множество кръстове на различните свещеници допринесли с по нещо за запазване на църквата и просвещаване на населението на селото и околността . Единия кръст е на поп Станко Маринков починал на 23.01.1909 г. Сред тях е и кръст от 1891 г. Камбаната на църквата е една от най-мелодичните . Друга забележителност на селото е сградата на вече бившето начално училище "Свети Свети Кирил и Методий" , която е построена през 1935 г./сега е кметство на селото/. Първото училище в селото е било построено , веднага след освобождението от турско робство , то се е намирало в средата на селото , под черквата на възвишението "Глог" на скат . Училището се е състояло от две стаи коридор над мазе за дърва . По това време се е писало на плоча с калем , а след това с перо и мастило . Самото училище е съществувало до към 1930 г., след това за училище се е ползвала тристайна къща на Янко Бежански . След това е била построена днешната сграда на мястото на тогавашната кръчма на Йордан Николов , до старата чешма на площада . В училищата е имало и учители от селото , сред които са: Петър Попстанков , Димитър Аначков . Освен църквата и училището в селото в местността "Дървен кръст" се намира каменнен кръст , където са се правили курбани на "Спасовден" , по това може да се заключи , че самото място е свещено и не напразно местността се нарича "Дървен кръст" . Друга забележителност на селото са двете тракийски могили които са отбелязвали т.н. "Железарски път" . Едната се намира в местността "Чифлик" , където се е намирал основен средновековен кръстопът , а другата в местността "Корачев кръст".

История на кукерската група

Един от най-почитаните празници за селото е мечкарлъка /сурва/, в минало се е провеждала всяка година на 01-януари "Васильовден", като по това време е единственото село , което е спазвало традицията да се прави на тази дата . Сурва се е празнувала още от древни времена в с.Сопица , но снимки и данни за това има от началото на 20 век . По старите хора разказват , че към края на 19 век и началото на 20 век , жителите на селото са празнували сурва на празника "Заговезни поклади" . Поради различни обстоятелства в днешни дни сурва се състои на 14-януари . На 13-януари вечерта в селото се състои среща на групата на селото с групите на селата Велковци и Расник , пали се огън , групите се посрещат с хляб и сол и започва истинската песен на звонците/чанове/.
Групата на село Сопица се нарича /мечкари/, костюмите са от овчи кожи , маските са от дърво , кожи и рога , а всички са обути с опинци /цървули/. Всеки звончар /участник със чанове/ , носи и тояга /сопа/ със себе си , като по това се различава от всички други групи . Кукерската група е участвала във всички издания на международния фестивал в град Перник . Групата е печелила награди: от 11 международен фестивал през 1996 г. индивидуална награда за оригинално представяне на Румяна Петрова на 11 г. в 5 - национална изложба за сурвакарска и кукерска тематика - Перник - 96 г. , от 12 международен фестивал през 1998 г. награда за оргинално представяне , от 13 международен фестивал през 2000 г. награда за маски и костюми , от 14 международен фестивал през 2002 г. наградата е парична , от 16 международен фестивал през 2006 г. награда за цялостно представяне на младежка група , от 17 международен фестивал през 2008 г. наградите са две: за обучение в традицията и за запазване на традицията /маскарадна група/ , от 19 международен фестивал през 2010 г. награда за обучение в традицията . В колекцията от награди има и спечелен медал . След участие на фестивала в град Костенец - "Поклади - Момин проход" , групата печели парична награда и награда за най-малък участник . Групата има и други награди , но след като е закрито читалището в с.Сопица те изчезват /през 2009 г. читалището е въстановено/. Всяка година групата участва на общинския преглед на кукерските игри в град Брезник - /СУРВА/ .
Кукерската група на село Сопица наброява около 80 души . В нея има участници от всички възрасти: - от 1,6 год. до 80 год. участници .Специално за кукерската група на с.Сопица е сниман филм от телевизия "СКАТ" . Той е озаглавен "На сурва в Сопица" , от него е видно как се посреща сурва в селото и за участието на групата на фестивала в гр.Брезник . Филма е сниман през 2005г.Освен филма сниман за групата , има и специално направена фотоизложба в архива на ЕИМ при БАН и във фотоархива на Националния етнографски музей за най-малкия кукер на 14 международен фестивал в гр.Перник 2002 г.-Димитър Николаев Димитров /тогава на 2 г./.Последната награда която получи групата е награда във най-голямата кадегория,тоест златен медал за подържане и предаване на месната традиця на 20-ият юбилеен международен фестивал - Перник 2011г. За кукерската група на село Сопица 2011 г. се оказва една от най - успешните откъм награди , защото на 05.03.групата участва във международния фестивал в град Раковски "КУКОВЕ - 2011г." където се представи достойно и спечели награда за маски и костюми.

Наградите на кукерската група

Къде е село Сопица?

Село Сопица се намира в планински район.Селото е в котловина , която се намира между четири височини , боровата гора "Глог" или "Султан тепе" , "Дървен кръст" , "Стойков рид" и "Круша" . През селото текът две рекички , като едната извира от местността "Пуста ливада" , а другата от местността "Соленик" , двете се вливат в центъра на селото в една и тя се влива в река "Конска" , която минава през местността "Ливагие" . Почвите в селото са предимно черноземни и пясъчни варовици . Скалите в селото са от "мезозойската ера" - т.е."креда" . От с.Сопица се простира ивица от вулкански скали - андезити , андезитови туфобреки и туфи , прослоени с червени и сиви мергели . Самата ивица се разполага в ядките на антиклинални гънки , тя започва от Сопица и се простира през Брезнишкото бърдо , към с.Гърло докъм селата Неделково и Завала . Освен плодородните земи , в селото има и много извори сред които и минерален лечебен извор / помага при бъбречни заболявания / в местността "Соленик" , а от там и името на извора наричан от жителите "Слана вода" . Край селото в местността "Бела земя" се намира язовир "Сопица" , които преди години е бил източен . Освен плодородните си земи с имена "Суровище","Своге","Усое","Тресуля","Соленик","Пуста ливада","Чаговец","Чифлик","Равнище","Кална бара" и други над селото има борова и брезова гора "Мали и Големи Глог" или "Султан тепе" . Сопица е съвременно и благоустроено село с изградена инфраструктура , до него има асфалтов път и достъпът е лесен . Най близкият град е общинския Брезник на 11км. и областния Перник на 19км. , от тези си данни личи , че Сопица освен , че е в центъра на областта Граово , е и важно стратегически разположено село .